Въпросът „колко дълго трябва да се чака, докато започне да действа?” всъщност обхваща три отделни аспекта. Първият се отнася до това колко бързо след започването на приема на прекурсора на NAD+ се появяват измерими промени, т.е. началото на действието. Втората се отнася до това колко дълго ефектите от единична доза или период на употреба могат да се запазят след приемането на продукта или след прекратяването на употребата му, т.е. до колко дълго трае ефектът. Третата се отнася до това колко дълго продуктът след разтваряне остава стабилен или годен за употреба преди да се разгради, т.е. до колко дълго е срокът му на годност. В ежедневните дискусии тези въпроси често се смесват, въпреки че доказателствата, стоящи зад всеки от тях, са различни. В това ръководство ги разглеждаме поотделно.
Начало на действието: колко време трябва да се изчака, за да се забележи някакъв ефект?
Важно е да се направи разграничение между две различни понятия: колко бързо след приемането на дозата се променят в кръвта метаболитите, свързани с NAD+, и колко бързо даден човек може да забележи субективен ефект, като промяна в нивото на енергията, настроението или друг усещаем параметър.
Промените в биомаркерите могат да настъпят сравнително бързо, въпреки че представляват само част от цялостната картина. Фармакокинетичните проучвания показват, че дори единична перорална доза от прекурсор на NAD+ може да предизвика измерими промени в метаболитите, свързани с NAD+, в кръвта в рамките на няколко часа. В едно проучване са оценени единични дози от 100 mg, 300 mg и 1000 mg никотинамид рибозид и е установено дозозависимо увеличение на съответните метаболити още след еднократно приложение [1]. В този тесен биохимичен смисъл началото на действието настъпва в рамките на няколко часа, тъй като съединението се абсорбира и навлиза в пътищата, свързани с метаболизма на NAD+.
Устойчивото повишение изисква значително повече време. Ефектът от единична доза върху метаболитите в кръвта е временен и не води до трайна промяна в изходното ниво на NAD+. В фармакокинетично проучване от фаза I, включващо многократно ежедневно приложение, нивото на NAD+ в кръвта се повишаваше постепенно и достигаше плато след около две седмици редовно ежедневно приложение. Измерванията на NAD+ в мозъчната тъкан се променяха по-бавно, като измеримо повишение беше отбелязано след около четири седмици ежедневно приложение [2]. Това разграничение е от значение, тъй като единична доза може да промени биохимичните показатели на кръвта в рамките на няколко часа, докато устойчивото повишение, наблюдавано при по-дългосрочни клинични проучвания, се развиваше в продължение на около две седмици в кръвта и около четири седмици в мозъчната тъкан.
Субективното начало на действието е значително по-трудно да се определи. Публикуваните клинични проучвания като цяло не са били проектирани така, че да установят точния момент, в който човек за първи път забелязва промени като повишена енергия, подобрение на съня, по-добра концентрация или промяна в настроението. Повечето проучвания върху прекурсорите на NAD+ са оценявали функционалните резултати в предварително определени моменти, като например на 6, 8, 12 или 60 дни, вместо да регистрират точно кога за първи път е бил забелязан ефектът. В резултат на това твърденията, че хората обикновено „усещат разликата след няколко дни”, понастоящем не могат да бъдат нито точно потвърдени, нито отхвърлени въз основа на публикуваните данни от клинични проучвания. Това все още представлява пропуск в доказателствата.
Продължителност: колко дълго траят ефектите от еднократна доза?
Описаните по-горе фармакокинетични резултати показват, че еднократна доза от прекурсора на NAD+ води до временно повишение на нивата на циркулиращите метаболити, след което в следващите часове настъпва постепенно понижение [1]. Еднократното приложение не води до трайна промяна в нивото на NAD+. Това помага да се обясни защо основните клинични проучвания относно никотинамид рибозид или NMN, анализиращи трайните промени в биомаркерите, свързани с NAD+, обикновено са използвали многократно ежедневно приложение вместо еднократна доза.
В случая на повишение, постигнато благодарение на редовното ежедневно приложение, същото фармакокинетично проучване показа, че след прекратяване на приема нивото на NAD+ в кръвта се понижаваше с подобно постепенно темпо [2]. С други думи, повишеното ниво не се връщаше незабавно към изходната стойност. То постепенно се доближаваше до нея в период, приблизително съпоставим с времето, необходимо за първоначалното повишение, т.е. около две седмици.
Степента на увеличение може също така да варира леко във времето, дори при продължителна ежедневна употреба. В едно 8-седмично проучване увеличението на нивото на NAD+ в пълната кръв беше малко по-малко през 8-ата седмица, отколкото през 2-рата седмица в същите дозировъчни групи. Например, в една група е отбелязан ръст от 51% след две седмици в сравнение с 48% след осем седмици, докато в друга група увеличението беше 142% след две седмици и 139% след осем седмици [3]. Тези разлики бяха сравнително малки, но показват, че зависимостта между продължителността на употреба и концентрацията на NAD+ не е задължително да следва линия с постоянно нарастваща тенденция.
Как се различават началото на действието и продължителността в зависимост от формата (перорална, инжекционна и интравенозна)?
Описаната по-горе информация относно началото на действието и продължителността произхожда главно от проучвания върху пероралните форми на NR и NMN. Тези форми са изследвани в това отношение значително по-подробно, отколкото другите начини на приложение. Данните относно другите начини на приложение са по-ограничени.
Интравенозното приложение на NAD+ въвежда съединението директно в кръвообращението, като се избягва усвояването в храносмилателния тракт. Следователно може да се очаква по-бърза системна експозиция, отколкото при перорално приложение. Не са установени обаче директни сравнителни проучвания, в които да се сравнява началото на действието на интравенозното NAD+ с това на пероралните прекурсори на NAD+. Публикуваните проучвания относно интравенозното NAD+ като цяло са използвали кратки, дефинирани цикли, вместо единични, изолирани дози. Примери за това са седем последователни ежедневни дози в едно проучване за сърдечна недостатъчност и четири последователни дни на прилагане в ретроспективен преглед на търговски интравенозни терапии [4,5]. Такива изследователски проекти са в съответствие с по-широкото наблюдение, че при анализа на трайни биологични промени най-често се използва повторно излагане.
Подкожните или мускулните инжекции не са били проучвани в контролирани клинични проучвания с такава степен на подробност по отношение на началото на действието и продължителността, каквато е при пероралните или интравенозните форми. Следователно доказателствата относно тези начини на приложение са недостатъчни, за да се определи надежден модел за началото или продължителността на действието.
За сублингвалните и липосомалните форми също няма специфични проучвания при хора, които директно да сравняват началото на действието им и продължителността с тези на стандартните капсули за перорално приложение. Следователно не може да се твърди с достоверност, че те действат по-бързо, по-бавно или за различен период от стандартните перорални форми.
Тъй като количеството на доказателствата варира в зависимост от начина на приложение, най-добре описаният в литературата период е около две седмици за постигане на устойчиво повишение в кръвта и около четири седмици в мозъчната тъкан. Следва обаче да се подчертае, че тези стойности произтичат конкретно от проучвания на перорални прекурсори [2] и не трябва автоматично да се пренасят към други начини на приложение.
Колко дълго NAD+ остава измеримо в организма?
Този въпрос донякъде се припокрива с въпроса за продължителността, но си заслужава да бъде разгледан отделно. След прекратяване на редовното приемане на прекурсора на NAD+ повишеното ниво на NAD+ в кръвта не изглежда да изчезва веднага.
Описаните по-горе фармакокинетични изследвания сочат, че възвръщането към изходните нива става постепенно, в период, приблизително съпоставим с времето на първоначалното повишение, т.е. около две седмици [2]. Това означава, че промените в измеримите нива на NAD+ могат да се запазят за известно време след прекратяване на приема, вместо да изчезнат в рамките на няколко часа.
Следователно моментът на провеждане на лабораторните изследвания може да повлияе на интерпретацията на резултатите. Измерването на NAD+ твърде рано след началото на приема на добавката, преди описания в проучването период на стабилизация от около две седмици, може да не отразява устойчивото ниво, наблюдавано по-късно. По същия начин измерването, извършено малко след прекратяването на приема, може все още да показва остатъчно повишение, преди нивото постепенно да се върне към изходните стойности.
Тези наблюдения се отнасят до измерванията на биомаркерите и не трябва да се тълкуват като доказателство, че субективните или клиничните ефекти се запазват за същия период от време.
Съхранение и срок на годност след възстановяване — отделно от въпроса „колко дълго действа?”
Срокът на съхранение е различен въпрос от биологичното начало на действието или неговата продължителност. Въпросът „колко дълго може да се съхранява NAD+ в хладилника?” се отнася до физическата и химическата стабилност на приготвения продукт, а не до това колко дълго след приемането му се запазват неговите биологични ефекти.
В случая на инжекционен NAD+, възстановен от лиофилизиран, т.е. сушен чрез сублимация, прах, за оценка на срока на годност след приготвяне понякога се прилагат общите принципи на фармацевтичната рецептура. В зависимост от съединението, формулировката, опаковката, условията за стерилност и наличните данни относно стабилността, охладените препарати след възстановяване понякога могат да имат срок на годност, измерван в дни или седмици [6].
Въз основа на разгледаните доказателства обаче не може да се определи един валидиран, универсален срок на годност след реконституция, специфичен за инжекционния NAD+. Следователно общите диапазони, прилагани за други рецептурни или възстановени препарати, не трябва да се представят като потвърдени конкретно за NAD+. Приоритет трябва да имат информацията на етикета на конкретния продукт, валидираните изследвания за стабилност или препоръките на съответно квалифицирана аптека или производител.
Видимо помътняване, промяна в цвета или наличие на частици могат да означават, че разтворът не трябва да се използва; обаче липсата на видими промени не гарантира, че препаратът остава химически стабилен, стерилен или подходящ за прилагане. Някои продукти на разграждане или микробиологични замърсявания могат да бъдат невидими.
Капсулите и таблетките за перорално приложение се съхраняват по различен начин, тъй като не се налага да бъдат възстановявани. Срокът им на годност обикновено се определя от датата на годност на продукта и условията за съхранение, а не от стабилността след възстановяване.
Ограничения на наличните доказателства
- Субективното начало на действието, т.е. моментът, в който даден човек за първи път забелязва осезаем ефект, а не промяна в лабораторния биомаркер, не е бил систематично проследяван в публикуваните клинични проучвания. Това остава пропуск в доказателствата, а не ясно определен времеви интервал.
- Периодът от около две седмици на продължаващо повишение в кръвта и четири седмици в мозъчната тъкан е установен въз основа на едно-единствено фармакокинетично проучване от фаза I с относително малък брой участници [2]. Допълнителни независими проучвания биха повишили степента на увереност относно тези конкретни оценки.
- Данните, описващи началото на действието и продължителността на действие на инжекционните, интравенозните, сублингвалните и липозомалните форми, са значително по-ограничени в сравнение с данните за стандартните перорални препарати с NR и NMN, което затруднява прякото сравнение между различните начини на приложение.
- Оценките за срока на годност на NAD+ след реконституция, основани на общите принципи на фармацевтичната рецептура, не трябва да се тълкуват като валидирани данни за стабилността, специфични за NAD+ [6].
- Промените в биомаркерите не е задължително да съответстват пряко на субективните ефекти или на клинично значимите резултати, а периодът, през който се поддържат повишените нива на NAD+, не трябва автоматично да се приема за продължителност на ползите за здравето.
Забележка
Статията има изключително образователен и научно-информационен характер. Тя не представлява медицински съвет, диагноза, терапевтични препоръки, информация относно дозировката или препоръки за употребата на NAD+, прекурсори на NAD+ или инжекционни продукти.
NAD+ и неговите прекурсори не трябва да се представят като одобрени от FDA или EMA методи за профилактика, лечение или излекуване на заболявания, освен ако не става дума за конкретен одобрен лекарствен продукт и показание. Промените в биомаркерите, свързани с NAD+, сами по себе си не представляват доказателство за клинична полза.
Преди да започнете да използвате нова хранителна добавка или инжекционен продукт, трябва да се консултирате с квалифициран медицински специалист или фармацевт. Решенията относно съхранението, боравенето с продукта и срока на годност трябва да се основават на валидирана информация за конкретния продукт или на съответните фармацевтични препоръки, а не на обобщени времеви интервали след разтваряне.
Препратки
[1] Trammell, S. A. J., Schmidt, M. S., Weidemann, B. J., Redpath, P., Jaksch, F., Делинджър, Р. У., Ли, З., Абел, Е. Д., Миго, М. Е., и Бренър, К. (2016). Никотинамид рибозидът се усвоява по уникален начин при мишки и хора при перорално приложение. Nature Communications, 7, 12948. https://doi.org/10.1038/ncomms12948
[2] Бервен, Х., Свенсен, М., Айкеланд, Х., Тведтен, Н., Шиърд, Е. В., Амдал Аф Гейерстам, С., Сьогнен, М., Маккан, А., Арнстен, Л., Аарсет, О., Скейе, В., Хелбрекке, А., Скейе, Г.-О., Торес Клеурен, Й. Н., Нидо, Г. С., Хаугарвол, К., Ример, Ф., Цулис, К., & Дьоле, К. (2026). Фармакокинетично проучване на NAD в мозъка относно повишаването на нивата на NAD в кръвта и мозъка чрез перорална добавка с прекурсори. iScience, 29(3), 114764. https://doi.org/10.1016/j.isci.2026.114764
[3] Conze, D., Brenner, C., & Kruger, C. L. (2019). Безопасност и метаболизъм при дългосрочно приложение на NIAGEN (никотинамид рибозид хлорид) в рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване с участието на здрави възрастни с наднормено тегло. Научни доклади, 9, 9772. https://doi.org/10.1038/s41598-019-46120-z
[4] American Journal of Cardiovascular Drugs. (2026). Ефектът на никотинамид-аденин-динуклеотид върху сърдечната недостатъчност, причинена от исхемична кардиомиопатия: рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Американско списание за сърдечно-съдови лекарства. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC12779688/
[5] Рейна, К., Хайнзен, Г., Пател, Н., Риттер, М., Сиойо, А., Лежер, Х., & Пойедник, Р. (2026). Интравенозна инфузия на никотинамид-аденин-динуклеотид (NAD+) в сравнение с никотинамид-рибозид (NR): Ретроспективно пилотно проучване за поносимост в реални условия. „Frontiers in Aging“, 7, 1652582. https://doi.org/10.3389/fragi.2026.1652582
[6] Empower Pharmacy. (2025). Как да се приготви лиофилизиран прах за инжектиране. Ресурси за пациенти на Empower Pharmacy. https://www.empowerpharmacy.com/compound-medication/medication-instructions/how-to-prepare-lyophilized-powder-for-injection/