Няма публикувано проучване върху хора, в което CJC-1295 или ипаморелин да са тествани по отношение на ефектите върху плодовитостта, качеството на сперматозоидите или репродуктивните хормони. Съществува обаче значителен и наистина добре документиран набор от отделни проучвания за това как самият растежен хормон взаимодейства с репродуктивната система. Тъй като тези пептиди действат чрез повишаване нивото на растежния хормон, тези по-широкообхватни проучвания предоставят важен, макар и косвен, контекст за разбиране на това, което теоретично би могло да се случи.
CJC-1295 и ипаморелин и плодовитостта
Растежният хормон играе добре установена, макар и второстепенна, роля в човешката репродуктивност. Това е изследвано в продължение на десетилетия, главно в контекста на дефицита на растежен хормон и лечението на безплодие, а не конкретно на пептидите, освобождаващи растежен хормон, като CJC-1295 или ипаморелин. Цялостен преглед от 2023 г., анализиращ ефектите на растежния хормон върху гонадите на възрастни хора, описа нещо интересно. Рецепторите на растежния хормон са налице в тестисите и яйчниците. Растежният хормон може да повлияе на чувствителността на гонадите към репродуктивните хормони, които пряко контролират плодовитостта, а именно FSH и LH. Той прави това до голяма степен чрез взаимодействие с IGF-1, а не като основен фактор, стимулиращ самата репродуктивна функция [1]. В същия обзор се разглежда как суплементацията с растежен хормон е била проучвана като подпомагаща терапия в конкретни контексти на лечение на безплодие, както при мъжете, така и при жените. Обикновено това се отнасяше за лица, които вече имаха документиран дефицит на растежен хормон, а не за лица с нормални нива на растежен хормон, търсещи подобряване на плодовитостта [1].
Важно е да се разбере какво показва този набор от проучвания и какво не показва. Става дума за проучвания върху самия растежен хормон, обикновено прилаган директно, при популации, подбрани специално поради наличието на хормонален дефицит. Те не обхващат CJC-1295 или ипаморелин. Нито едно проучване не е тествало дали повишаването на нивото на растежния хормон косвено чрез тези пептиди, освобождаващи растежен хормон, при хора без дефицит на растежен хормон, предизвиква някакъв сравним ефект върху плодовитостта.
CJC-1295 и ипаморелин и женската плодовитост
Що се отнася до ефектите, специфични за женската плодовитост, същият обзор от 2023 г. описва документираната роля на растежния хормон във функцията на яйчниците. Това включва неговото въздействие върху развитието на яйчниковите фоликули, производството на хормони в яйчниците, както и наличието на рецептор за растежен хормон върху клетките в целия женски репродуктивен тракт [1]. Отделни прегледи на по-широката репродуктивна физиология на растежния хормон описват неговото приложение в някои случаи на асистирана репродукция. Растежният хормон е изследван като добавка, имаща за цел подобряване на качеството на яйцеклетките и отговора към лечението при конкретни групи пациентки, подложени на процедури за подпомагане на плодовитостта. Що се отнася конкретно до ипаморелина, съществува едно значимо проучване върху животни. Проучването върху риби от вида тилапия анализира ефектите на агониста на грелина, ипаморелин октат, върху репродуктивната ос. То показа, че прилагането води до увеличен брой развиващи се репродуктивни клетки, заедно с повишени нива на лутеинизиращия хормон и свързания с него стероиден полов хормон при този вид [2].
Това е истинско откритие, което заслужава да бъде отбелязано. То обаче произтича от изследване върху риби, което представлява значителна еволюционна и физиологична разлика спрямо репродуктивната биология на жените. Не е провеждано нито едно подобно проучване върху бозайници или хора, специално с използване на ипаморелин.
Що се отнася конкретно до менопаузата, нито едно от проучванията, идентифицирани в тази серия, не е анализирало CJC-1295 или ипаморелин във връзка с хормоналните промени или симптомите на менопаузата. Това представлява истинска и пълна липса на доказателства, а не област с дори и предварителни открития.
CJC-1295 и ипаморелин и мъжката плодовитост
Клиничните проучвания при хора, които конкретно свързват растежния хормон с мъжката плодовитост, предлагат малко по-значими доказателства в сравнение с проучванията при жените. Все пак е важно да се отбележи, че тези проучвания се отнасят именно до растежния хормон, а не до CJC-1295 или ипаморелин. Забележително клинично проучване върху хора, публикувано в списанието „Fertility and Sterility“, анализира лечението с растежен хормон при мъже с намалена плодовитост, при които е установена нарушена реакция към растежния хормон. То показа, че лечението с растежен хормон в продължение на 12 седмици е свързано със значително повишаване на подвижността на сперматозоидите при тези мъже. Нивата на естрадиол, тестостерон, пролактин, FSH и LH са останали непроменени през целия период на проучването [3]. Това е значимо и пряко приложимо откритие при хора. Важно е обаче да се определи точно какво точно установява и какво не установява това проучване. То включваше директно приложение на растежен хормон при конкретна популация, вече идентифицирана като имаща намалена реактивност на растежния хормон. Не е тестван стимулатор на растежния хормон, като CJC-1295 или ипаморелин. Проучването също така не е включвало мъже с нормални изходни нива на растежния хормон.
Що се отнася конкретно до ипаморелина, първоначалните ѝ фармакологични характеристики включваха тестове върху прасета. Тези изследвания показаха, че съединението, заедно със свързаните с него стимулатори на растежния хормон, тествани по това време, не оказва значително влияние върху нивата на FSH, LH, пролактин или TSH. Това предполага известна степен на хормонална селективност, специфична за пътя на растежния хормон, а не широко въздействие върху други хормони, важни за репродукцията в този животински модел [4].
Това е обнадеждаващ сигнал в областта на ветеринарната фармакология. Това обаче не е същото като специфично проучване на плодовитостта или качеството на сперматозоидите при хората. Не е публикувано нито едно подобно проучване за CJC-1295 или ипаморелин при мъже.
Ограничения на наличните доказателства
Общата картина тук се състои от значими, но косвени доказателства. Съществуват солидни клинични данни при хора, които свързват самия растежен хормон с подвижността на сперматозоидите и стабилността на репродуктивните хормони в конкретни популации [1], [3]. Изследванията върху животни, свързани с ипаморелин, конкретно сочат, че той може да не оказва значително въздействие върху другите репродуктивни хормони, поне при един от тестваните видове [4]. Съществува и едно проучване върху риби, което показва ефекти върху развитието на репродуктивните клетки [2].
Никое от тях обаче не представлява пряко доказателство, че CJC-1295 или ипаморелин оказва влияние върху човешката плодовитост, качеството на сперматозоидите или баланса на репродуктивните хормони при мъжете или жените. Не е проведено нито едно специално проучване върху хора за нито един от тези пептиди с тази цел.
Забележка
Настоящият текст има изключително образователна и информационна цел и не трябва да се тълкува като медицински съвет, диагноза или терапевтично препоръка. CJC-1295 и ипаморелин остават изследователски съединения и не са одобрени от FDA или Европейската агенция по лекарствата за каквато и да е медицинска употреба, независимо дали се прилагат поотделно или в комбинация. Няма публикувано проучване при хора, в което да е тествано някое от тези съединения по отношение на ефектите върху плодовитостта, качеството на сперматозоидите или репродуктивните хормони. Всяко лице, което изпитва притеснения относно плодовитостта си, трябва да се консултира с квалифициран медицински специалист или специалист по плодовитост, за да получи основаваща се на доказателства оценка и варианти за лечение.
Препратки
[1] Zhou, X.-Y., Ma, J.-N., Shen, Y.-Y., Xie, X.-R., & Ren, W. (2023). Въздействие на растежния хормон върху половите жлези на възрастни хора: Ефект върху репродукцията и сексуалната функция. Международно списание по ендокринология, 2023 г., статия 7492696. https://doi.org/10.1155/2023/7492696
[2] Gouda, M., & Ganesh, C. B. (2024). Влиянието на агониста на грелина ипаморелин ацетат върху хипоталамо-хипофизно-тестикуларната ос при риба от семейство Цихлиди, Oreochromis mossambicus. „Animal Reproduction Science“, 268, статия 107550. https://doi.org/10.1016/j.anireprosci.2024.107550
[3] Ovesen, P., Jørgensen, J. O., Ingerslev, J., Ho, K. K., Ørskov, H., & Christiansen, J. S. (1996). Лечение с растежен хормон при мъже със затруднено зачеване. „Fertility and Sterility“, 66(2), 292–298. https://doi.org/10.1016/S0015-0282(16)58456-8
[4] Раун, К., Хансен, Б. С., Йохансен, Н. Л., Тьогерсен, Х., Мадсен, К., Анкерсен, М. и Андерсен, П. Х. (1998). Ипаморелин – първият селективен секретагог на растежния хормон. Европейско списание по ендокринология, 139(5), 552–561. https://doi.org/10.1530/eje.0.1390552