След преустановяване на терапията с тезаморелин много хора постепенно възстановяват висцералната мастна тъкан в коремната област и могат да загубят част от метаболитните ползи, постигнати по време на лечението, тъй като след приключване на терапията се намалява стимулацията на пътя на растежния хормон (GH) и инсулиноподобния растежен фактор-1 (IGF-1) [1–7]. Това, което се описва като ефекти след спиране на Тесаморелин, показва, че ползите, свързани с терапията, са силно свързани с нейното продължаване.
Тесаморелин действа, като стимулира хипофизната жлеза да освобождава естествения растежен хормон на организма, което от своя страна увеличава производството на IGF-1 и спомага за намаляване на висцералната мастна тъкан, подобряване на липидния профил и подпомагане на метаболитните функции [1–3]. След приключване на лечението активността на GH и IGF-1 постепенно се връща до нива, близки до изходните стойности, което намалява метаболитните ефекти, спомагащи за контролиране на натрупването на коремна мастна тъкан.
Едни от най-важните данни относно спирането на тезаморелин произхождат от дългосрочни клинични проучвания, проведени от Falutz J и колеги. В 52-седмичното разширено проучване, публикувано в списанието СПИН (2008) участниците, продължили терапията с тесаморелин, са поддържали намаление на висцералната мастна тъкан в коремната област от около 18%, докато лицата, преустановили лечението, сравнително бързо са натрупали отново висцерална мастна тъкан след приключване на терапията [1]. Изследователите са стигнали до заключението, че поддържането на намалението на коремната мастна тъкан изисква продължаване на лечението.
Подобни резултати са представени в обобщените анализи на проучвания от фаза III, проведени от Falutz J и колеги (2010). Участниците, които продължават да приемат тесаморелин, поддържат подобрение по отношение на висцералната мастна тъкан (VAT), обиколката на талията и нивото на триглицеридите, докато преустановяването на лечението е свързано с постепенно отстъпване на част от тези ползи [2]. Тези резултати предполагат, че тесаморелин не променя трайно разпределението на мастната тъкан. Вместо това той влияе върху метаболитните пътища само когато терапията е активна.
Проучванията относно чернодробната мастна тъкан също сочат, че продължаването на терапията може да бъде важно за поддържането на ефектите. Stanley TL и съавт. (2019) отбелязват значително намаляване на количеството мастна тъкан в черния дроб и забавяне на прогресирането на чернодробната фиброза по време на 12-месечна терапия с тесаморелин при лица с неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD), свързана с HIV [3]. Фиброзата означава образуване на белези в черния дроб. Въпреки че дългосрочните ефекти след приключване на лечението са по-слабо проучени, механизмът на действие на тезаморелин предполага, че част от ползите може да изчезне след прекратяване на стимулацията с GH–IGF-1.
Повторното натрупване на мазнини след спиране на тесаморелин се счита за свързано с факта, че основните причини за натрупването на висцерална мастна тъкан често остават налице. При липодистрофията, свързана с ХИВ, фактори като антиретровирусното лечение, инсулинорезистентността, хроничното възпаление, нарушената сигнализация на мастната тъкан и понижената естествена секреция на GH могат да продължат да благоприятстват натрупването на коремна мастна тъкан дори след временно подобрение, постигнато по време на лечението [1–5].
Важно е да се отбележи, че спирането на приема на тесаморелин не изглежда да предизвиква класическите симптоми на абстиненция, характерни за някои лекарства. Вместо това основният ефект, наблюдаван в проучванията, беше постепенната загуба на терапевтичните ползи, включително:
- Повторно натрупване на висцерална мастна тъкан в коремната област
- Увеличаване на обиколката на талията
- Частична загуба на подобрението в липидния профил
- Връщане на нивата на IGF-1 към изходните стойности
- Постепенно намаляване на метаболитните ползи
Въпреки че висцералната мастна тъкан често се възстановява след приключване на терапията, проучванията обикновено не са установили сериозни проблеми с нивата на кръвната захар или сериозни ендокринни усложнения след спиране на тезаморелин [1–4]. Нивата на хормоните обикновено постепенно се връщат в границите, наблюдавани преди започването на лечението.
Общите данни за дългосрочната безопасност сочат, че тесаморелин се понася сравнително добре при продължително лечение. Метаанализът, проведен от Badran AS и съавтори (2026 г.), потвърди значително подобрение по отношение на висцералната мастна тъкан, мастната тъкан в черния дроб и телесния състав, като същевременно подчертава значението на продължителното лечение за поддържане на тези ефекти [6].
Като цяло, наличните клинични данни сочат, че спирането на тезаморелин често води до постепенно повторно натрупване на висцерална мастна тъкан и загуба на част от метаболитните ползи, тъй като действието на лекарството зависи от непрекъснатата активация на GH–IGF-1 пътя. Наличните проучвания показват, че тезаморелин действа по-скоро като дългосрочна терапия, подпомагаща метаболитния контрол, отколкото като трайно решение на проблема с прекомерното натрупване на висцерална мастна тъкан.
Забележка
Съдържанието има изцяло образователен и научно-информационен характер и не трябва да се тълкува като медицински съвет, диагноза или терапевтично препоръка. Тесаморелин е лекарство, отпускано с рецепта, и трябва да се започва или спира само под наблюдението на квалифициран медицински специалист. Реакциите след приключване на терапията могат да варират в зависимост от метаболитното състояние, съпътстващите заболявания и историята на лечението на дадения пациент.
Препратки
- Фалуц J, Алас, С., Мампуту, Дж. К. и др. (2008). Дългосрочна безопасност и ефекти на тезаморелин, аналог на фактора, освобождаващ растежен хормон, при пациенти с ХИВ и натрупване на коремна мастна тъкан. СПИН, 22(14), 1719–1728. https://doi.org/10.1097/QAD.0b013e32830a5058
- Фалуц J, Mamputu, J. C., Potvin, D. и др. (2010). Ефекти на тезаморелин (TH9507) – аналог на фактора, освобождаващ растежен хормон – при пациенти, заразени с човешкия имунодефицитен вирус, с излишък на коремна мастна тъкан: Обобщен анализ на две многоцентрови, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания от фаза 3 с данни за продължителността на безопасността. Списание „Клинична ендокринология и метаболизъм“, 95(9), 4291–4304. https://doi.org/10.1210/jc.2010-0490
- Станли ТЛ, Фурман, Л. Т., Фелдпауш, М. Н. и др. (2019). Ефектът на тезаморелин върху неалкохолната мастна чернодробна болест при ХИВ-позитивни лица: рандомизирано, двойно-сляпо, мултицентрово проучване. The Lancet HIV, 6(12), e821–e830. https://doi.org/10.1016/S2352-3018(19)30338-8
- Фалуц J, Алас, С., Блот, К. и др. (2007). Метаболитни ефекти на фактор, стимулиращ секрецията на растежен хормон, при пациенти с ХИВ. Списание „Ню Инглънд Джърнъл оф Медисин“, 357(23), 2359–2370. https://doi.org/10.1056/NEJMoa072375
- Матео МГ, Гутиерес, М. Д. М., и Доминго, П. (2011). Тесаморелин при лечението на излишната коремна мастна тъкан при пациенти, заразени с HIV-1, страдащи от липодистрофия. Експертно списание по ендокринология и метаболизъм, 6(1), 21–30. https://doi.org/10.1586/eem.10.83
- Бадран АС, Хелал, А., Шата, К. С., и Айеш, Х. (2026). Резултати относно телесния състав, чернодробната мастна тъкан, метаболизма и безопасността при приложението на тесаморелин, аналог на GHRH, при липодистрофия, свързана с ХИВ: Метаанализ на рандомизирани контролирани проучвания. Изследвания върху затлъстяването и клинична практика, 20(1), 2–12. https://doi.org/10.1016/j.orcp.2026.01.002
- Fourman LT, Червонка, Н., Фелдпауш, М. Н., Вайс, Й., Мампуту, Й. С., Фалуц, Й., Морин, Й., Марсолаис, С., Стенли, Т. Л., & Гринспун, С. К. (2017). Намаляването на висцералната мастна тъкан с тесаморелин е свързано с подобрение в показателите на чернодробните ензими при пациенти с ХИВ. СПИН, 31(16), 2253–2259.