Тесаморелин срещу естественото производство на растежен хормон: какви промени настъпват в организма?

Тесаморелин е синтетичен аналог на пептида GHRH, специално разработен с цел да стимулира естественото производство на растежен хормон в организма, вместо да замества директно GH чрез външни инжекции с растежен хормон [1,2]. От структурна гледна точка тезаморелинът е стабилизирана версия на човешкия GHRH, съставена от 44 аминокиселини, и съдържа модификация на транс-3-хексенова мастна киселина, която подобрява стабилността и позволява на пептида да остане активен в организма за по-дълго време [1,2]. След подкожно приложение тезаморелин се свързва с GHRH рецепторите, намиращи се върху соматотропните клетки на хипофизната жлеза. Това взаимодействие стимулира пулсиращото освобождаване на ендогенния, т.е. естествено произвеждания растежен хормон, което впоследствие повишава нивата на циркулиращия IGF-1 [1–5].

Една от най-важните разлики между тесаморелин и директната терапия с рекомбинантен човешки растежен хормон (HGH) е начинът, по който всеки от методите въздейства върху хормоналната регулация на организма. Естественото производство на GH протича пулсиращо през деня и нощта и се контролира чрез сигнализация от хипоталамуса и обратна връзка от хормони като IGF-1. Тезаморелин действа чрез усилване на този съществуващ физиологичен път, като помага на организма да освобождава по-големи количества собствен GH, като същевременно запазва голяма част от естествените регулаторни механизми [3–5]. От друга страна, директните инжекции с HGH напълно заобикалят хипофизната жлеза, доставяйки външен растежен хормон директно в кръвообращението, което може да промени нормалните модели на хормоналната сигнализация.

Клиничните проучвания показват, че повишените нива на GH и IGF-1, предизвикани от тезаморелин, водят до измерими промени в състава на тялото и метаболизма. В плацебо-контролирано проучване, проведено от Falutz J и съавтори (2005) тезаморелин е повишил нивата на IGF-1 с около 48% при доза от 1 mg и с 65% при доза от 2 mg дневно в продължение на 12 седмици при ХИВ-позитивни лица с натрупване на коремна мастна тъкан [4]. Тези хормонални промени са били свързани със значително намаляване на висцералната мастна тъкан, т.е. дълбоката коремна мастна тъкан, подобряване на нивата на триглицеридите, запазване на подкожната мастна тъкан и увеличаване на безмастната телесна маса без съществено влошаване на контрола на глюкозата.

Допълнителни клинични проучвания дадоха сходни резултати. Falutz J и съавт. (2007) показаха, че тезаморелин е намалил количеството на висцералната мастна тъкан в коремната област с около 15%, като същевременно е подобрил липидния профил при пациенти с липодистрофия, свързана с ХИВ [5]. Дългосрочните данни от фаза III, представени от Falutz J и съавт. (2010) потвърдиха, че повишените нива на IGF-1, както и намаляването на висцералната мастна тъкан и обиколката на талията, могат да се поддържат дори до 52 седмици при продължаване на лечението [6].

Проучванията сочат също, че тезаморелин може да повлияе на чернодробния метаболизъм и производството на клетъчна енергия чрез активиране на GH–IGF-1 пътя. В рандомизирани клинични проучвания, включващи лица с неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD), свързана с HIV, тезаморелин значително намалява количеството мазнини в черния дроб, като същевременно подобрява експресията на метаболитни и митохондриални гени [7,8]. Fourman LT и съавт. (2020) наблюдават повишена експресия на гени, свързани с оксидативната фосфорилиране и митохондриалния метаболизъм, както и инхибиране на пътищата, свързани с възпалението и фиброзата на черния дроб [7]. Митохондриите са структури, отговорни за производството на енергия в клетките, поради което тези резултати предполагат възможно подобрение в начина, по който клетките произвеждат и използват енергия.

Други проучвания сочат, че повишените нива на GH и IGF-1, свързани с тезаморелин, могат също да повлияят на качеството на мускулите и когнитивните функции. Adrian S и съавт. (2019) отбелязват подобрение в мускулната плътност и площ при възрастни с ХИВ, лекувани с тезаморелин [9]. Освен това Baker LD и съавт. (2012) са показали подобрение на изпълнителните функции и паметта при възрастни хора при едновременно физиологично повишение на нивата на IGF-1 [10]. Изпълнителните функции се отнасят до психичните процеси, свързани с концентрацията, вземането на решения, планирането и решаването на проблеми.

Като цяло, естественият растежен хормон се произвежда от хипофизната жлеза под контрола на ендогенната GHRH сигнализация, докато тезаморелинът е синтетичен GHRH пептид, създаден с цел да подсили този естествен механизъм. Чрез стимулиране на собственото производство на GH и IGF-1 в организма по по-физиологичен начин, тезаморелинът е свързан с намаляване на количеството на висцерална и чернодробна мастна тъкан, подобряване на метаболитните функции, увеличаване на безмастната телесна маса и потенциално подпомагане на мускулната маса и когнитивните функции [4–10]. Тезаморелин, използван в лабораторни изследвания, е достъпен при доставчици като SemaxPolska. Трябва да се има предвид, че резултатите от изследванията се отнасят до контролирани научни условия и не представляват потвърждение на клиничната ефективност при други приложения.

Забележка

Съдържанието има изцяло образователен и научно-информационен характер и не трябва да се тълкува като медицински съвет, диагноза или терапевтично препоръка. Тесаморелин е лекарство, отпускано с рецепта, одобрено главно за лечение на липодистрофия, свързана с ХИВ. Терапиите, засягащи пътищата на растежния хормон и IGF-1, изискват подходящ медицински надзор, лабораторно наблюдение и индивидуална оценка от квалифициран медицински специалист.